Бъбречно-каменна болест
Бъбречно-каменната болест е състояние, при което в бъбреците се образуват твърди частици, наречени конкременти или камъни. Тези камъни се формират в бъбречните чашки. Впоследствие могат да се срещнат по цялото протежение на уринарният тракт, като уретери (пикочопроводи), пикочен мехур и дори в пикочния канал.
Причините за образуването на камъни в бъбреците варират и включват фактори като недостатъчен прием на течности, високо ниво на определени минерали в урина, наследствена обремененост, хранителни навици, наднормено тегло, инфекции и други. Точно затова при нефролитиазиса се говори за мултифакториално заболяване.
Конкрементите могат да бъдат различни по вид и състав. Най-честите видове камъни са:
- Калциеви камъни: Те са най-честите видове бъбречни камъни и обикновено съдържат калций, оксалат или фосфат. Неадекватният прием на течности, високото потребление на храна, богата на калций, и дисфункции в обмяната на калций в организма могат да допринесат за тяхното образуване.
- Уратни камъни: Тези камъни са резултат от натрупването на пикочна киселина, която е продукт на обмяната на пурини. Уратните камъни са често свързани със заболявания като подагра или високи нива на пикочна киселина в кръвта, както и с наднормено тегло.
- Цистинови камъни: Те се образуват при хора с цистинурия, рядко генетично заболяване, при което бъбреците не могат ефективно да реабсорбират цистин, аминокиселината, което води до нейното излишък в урината.
- Струвитни камъни: Съдържат магнезиев амониев фосфат и обикновено са свързани с уринарни инфекции.
Съставът на бъбречните камъни може да бъде определен чрез анализ след тяхното отстраняване. На база на този анализ и на анализ на определени субстанции в урината може да се направят индивидуално насочени препоръки, за да се предотврати повторното образуване на камъни (Метафилакса). Терминът „метафилакса“ произлиза от гръцката дума „meta“, означаваща „след“, и „phylaxis“, което означава „предпазване“.
Честота на Бъбречно-каменната болест в България е висока и България се счита за ендемичен регион.
Когато камъните станат достатъчно големи или ако блокират нормалния поток на урина, те могат да предизвикат симптоми. Тези могат да бъдат болка в областта на бъбреците, болка при уриниране, кръв в урината, често уриниране и други.
Диагнозата и лечението зависят от размера и типа на камъните, както и от съпътстващите симптоми. Лечението може да включва прием на лекарства, промени в диетата, увеличаване на приема на течности или, в някои случаи, хирургическо отстраняване на камъните.